Лов на Cръндаци

Лов на Cръндаци

Сърна (Capreolus capreolus L.)

Сърна се ползва като название на вида. Като термин обаче така наричаме и женското животно, докато мъжкият се нарича Сръндак. Сърните от последната година наричаме приплоди или тазгодишни сърнета, а от предната година - миналогодишни (едногодишни, годинаци) сърнета. Често мъжките годинаци наричаме шилари (шиларчета).
Сърната е грациозно животно. Мъжките имат рога, а женските нямат рога и са малко по-дребни.

* Дължината на тялото е около 110-120 см.
* Теглото - 25-30 кг, рядко повече.
* Височината при холката е 70-75 см.


Сърната сватбува през лятото от средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка или силно разредена площ в гората на равно място и я обозначава чрез маркировка със специфичната си миризма и характерния си брачен зов. Ревът на сръндака е различен от еленовия. Той е еднократно брецане, повтарящо се през определени интервали. Сърните не формират харем. Женската остава при сръндака, който си е избрала, и той я опложда след продължително преследване около някой камък, дърво или специфичен за местността белег. Преследването е в правилен кръг или елипса, ясно очертани на земята (т. нар. самодивски колела). Ако сръндакът догони женската, той я покрива, ако ли не - тя избягва и отива да си търси друг по-силен партньор. По този начин се извършва естественият подбор при сърната, без да има ожесточени брачни борби за елиминиране на слабите мъжкари, както е при останалите еленови.

Първите рога на сръндачето израстват през ноември декември. Те са много къси - 1-1,5 см, и покриват пънчето като шапче. Наричат се копчета. Падат януари февруари и веднага започва растежът на вторите рога. Те са без разклонения в повечето случаи или имат преден шип, а по-рядко и заден. В зависимост от броя на шиповете сръндачето се нарича: шилар, вилар или шестак. Рогата падат в края на есента ноември декември, а при по- силните сръндаци и през октомври. Следващите рога растат през зимата, а кожата с която са обвити рогата( лико) обелват през април май или юни.

Сърната ражда обикновено от 20 май до 20 юни две, едно и много рядко у нас по три сърнета. Само няколко часа след раждането им те вече следват майка си. Живеят заедно през цялото лято. По-рядко се събират по няколко майки с приплодите си. През есента октомври ноември, се образуват по-големи стада до няколко десетки сърни, които често наблюдаваме по откритите площи ливади, поляни, селскостопански територии, засяти с есенници.

Сърната има най-богат хранителен спектър от всички еленови. С най-голяма значимост за естественото й изхранване в горските местообитания са черната боровинка, къпината, елата, житните треви, червената боровинка, дъбът, белият бор, смърчът, гъбите и т.н. (Колев И., 1983). В равнината сърната предпочита люцерновите блокове и есенниците, където намира достатъчно и изобилна храна. Видовият състав на храната й показва, че тя нанася и най-големи поражения на горските насаждения в случаите, когато запасите й са високи. Щетите в селскостопанските площи са минимални и нямат стопанска значимост.

Сърната има много естествени неприятели всички представители на сем. Кучета, а малките сърнета се нападат и от сем. Порови - златка, бялка, черен пор, както и от едрите грабливи птици. Особено неблагоприятно въздействие на сърнешките запаси оказват вълкът, чакалът и скитащите подивели кучета. Те и бракониерството са основната причина за незавидното състояние на запасите на сърната у нас през последните години.

Възможности за лов

От края на пролетта до началото на есента за по-голямата част от сезона за лов е забранен едрият дивеч. Но ловът на сръндак е разрешен през този период.


Трофейни заложби

През май или в началото на юни, сутрин рано и привечер – това е подходящо време. Другата добра възможност е септември, а за по-слабите трофеи може и октомври. В България сърната е повсеместно разпространена - и в полето, и в планините.Ловът на сръндаци не е лесен, но чакането и издебването си заслужават, за да се сдобиете със трофей с тегло около 300-450 г. в планинските ловни стопанства и 400 - 550 гр. в полетата на Североизточна България.Месец Май е подходящ за селективен лов на мъжките екземпляри, които нямат качествени трофеи. Това се прави с цел да не предадат своите гени по-късно /през юни/ по време на сватбуването. За съжаление, много често вместо да се прави селекция на некачествените екземпляри, се преминава към трофеен лов.

Такъв лов вместо да подобрява трофейните качества на бъдещото поколение, всъщност нанася жестоки щети, като не дава възможност на качествените сръндаци да заплодят женските. Трофеен лов на сръндак трябва се провежда едва след като е приключило първото сватбуване /началото на август/. /При по-младите мъжкари е възможно до включване за второ сватбуване, ако има незаплодени женски./ Заплодените през първия и втория период раждат едновременно (през април), като първите карат латентна бременност (плодът не търпи развитие няколко месеца).

Трофеите от български сръндак са симетрични, рогата са дълги и добре оперлени.


Правила при отстрела на сърна

Трофейно зрели сърандаци се отстрелват в края на свадбуването или след това.

За селективен отстрел се определят всички болни и слаби животни. Отстрелват се тези с по-дребно телосложение. Същата участ е определена и за такива с деградирали рога, недоразвити за възрастта си или виларите /без разклонения/.При не симетрични рога или сливане на двата рога в един също са фактор за селективен отстрел. При прекършено и наранено пънче /несменяемата основа/ сръндакът няма да изгради нормален рог. Ако обаче стъблата на рогата са били наранени докато растат или са развили „перука”, на следващата година ще израстат нормални и животното не подлежи на отстрел.
Дистанции при лов на саръндаци

Според действащия закон в България, на саръндаци се ловува индивидуално с нарезно оръжие или гладкоцевно такова, заредено с единичен куршум тип „Бренеке”. В повечето от случайте ловът се провежда чрез издебване, вероятно е разстоянието на изстрела да бъде голямо. Обикновено дистанции от 100 до 200 метра са най-често срещани и препоръчвани. Над 200 метра определянето на животното, дори с бинокъл, е доста трудно и преценката в повечето случаи е повърхностна. Ако все пак животните са наблюдавани предварително и са дефинирани, е приемливо отстрелът да се извърши и от по-голямо разстояние - 250 до 300 метра.

Следи.

Сърната има тясно и остро малко копито. Стъпката й е дълга 4 - 5 см и широка - 3 - 3,5 см . По големината и формата се отличава от еленовите. Крачката й в дирята е до 40 см, а отклонението - до 10 см.

Срок за ловуване

- мъжки: от 1 май до 30 октомври.

- женски и приплоди: от 1 септември до 30 октомври.
Националният ни рекорд на трофей от сръндак е 184,05 точки. Добит е във Вълчи дол, Варненско.



Подходящи оръжия и калибри за лов на сръндак

Оптимални калибри са патроните: 5.6х50R Mag.; 5.6x52R Savage; 6x70R; 6.5x52R; 6.5x57R и други леки и бързи калибри. С тях идват лекият откат и изправена траектория на куршума. Добре е да се използва оптически прицел с фиксирано шесткратно увеличение и диаметър на предната леща поне 40 мм. От варио оптиките правилен избор са: 1.5-6х42; 2.5-10х50; 3-12х50; 3-9х40.

Най-масовото оръжие за тази цел са болтовите карабини. Те също се препоръчва да са с оптически мерник, за да се възпроизведе прецизно попадението. Препоръчителни калибри са: .222Rem.; .223Rem.; 22-250Rem.; .243Win.; 6.5x55; 6.5x57; 6.5x68 и др.

При използване на информация от сайта .Позоваването на cockeri.blogspot.com е задължително.

Ако този блог ви е харесал и информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да пуснете един два патрона ;)
Благодаря ви!